Балнеологичен център Кюстендил
Разпложение:
Град Кюстендил се намира на 90 км югозападно от София, на 70 км северозападно от Благоевград и на 22-27 км от границата с Македония, където се събират българо - македонската, българо - сръбската и сръбско - македонската граница. Разположен е в котловина в подножието на планина Осогово, на 526 метра надморска височина. Кюстендил е свързан с другите точки в страната чрез автобусен и железопътен транспорт всеки ден. Има редовни автобусни линии до столицата София (на всеки 60-80 минути, като пътуването е около 2 часа)и съседните градове.
История:
Кюстендил е един от най - древните български градове. Древната Пауталия, град с двехилядна непрекъсната традиция, съществувал и оцелявал през вековете с имената Пауталия, Велбъжд, Константинова баня, а днес познат още като градът на художниците и Овощната градина на България.
През по-голямата част от своето съществуване - бляскав и великолепен, винаги голям административен център и сега Кюстендил впечатлява със силното присъствие на непрекъсната културна традиция, илюстрирана с голям брой паметници на културата от всички исторически епохи – части от крепостни стени, антични улици и мозайки, средновековни и възрожденски християнски храмове, джамии, обществени бани.
Плодородната земя и топлите извори привличат траките и още през 5 – 4 век преди новата ера те основат селище. През 1 век римляните го превръщат в добре защитена крепост с името Пауталия. В средновековието селището носи името Велбъжд и е присъединено към пределите на България от цар Калоян (1197 - 1207). От 1379 до 1395 г. градът се управлява от феодалния владетел Константин Драгаш. Той му дава името Кюстендил – „земя на Константин“. След османското нашествие градът е асимилиран от завоевателите. По време на Турското робство в околностите активно действат хайдушки чети. След Освобождението, през 1878 г., Кюстендил става център на тютюнопроизводството и балнеолечението.
Климат:
Климатът е преходно-континентален, мек със средиземноморско влияние и надморска височина - 525 м. Средногодишна температура на въздуха + 10,7º С. Кюстендилската котловина е изключително плодородна, поради което Кюстендил е наречен „Овощната градина на България“. Наблизо е и лечебната торфена мина до село Байкал.
Минерална вода:
Минералната вода е с постоянно химично съдържание и температура, чиста, безцветна, с приятен вкус: хидротермална, хидрокарбонатно-сулфатно-натриева, сулфидна, флуорна.
Индикации за лечение:
Топлите лековити минерални извори и лечебният торф от находището в с. Байкал са природното богатство на района, което позволява - балнео и калолечение (вани, басейни, подводна гимнастика, подводен масаж, лечебни душове, иригации), кинезитерапия, специализирани методики, парафинолечение, пълна гама апаратна физиотерапия, лечебен масаж. Лечебният профил на Балнеологичен център Кюстендил обхваща:
1. дегенеративни и възпалителни заболявания на костно-ставния апарат;
2. артрози, артрити, периартрити, синувити, спондилоартрозни, болест на Бехтерев, травми и следфрактурни състояния;
3. заболявания на периферната нервна система - радикулити, радикулоневрити и неврити с различно естество и етиология, дископатии, дискови хернии и др.
4. отравяния с тежки метали, както и хронично носителство на такива;
5. възпалителни гинекологични заболявания, стерилитет вследствие на възпалителен процес;
6. състояния след термични травми /изгаряния/ или направени по друг повод кожни пластики;
7. възпалителни алергични заболявания на горните дихателни пътища - през пролетта, лятото и ранната есен;
8. някои кожни заболявания: екземи, псориазис, себорея и др.
9. нарушен глюкозен толеранс.
Противопоказания:
• тежка степен на артериална хипертония;
• изразена сърдечна недостатъчност;
• съдови заболявания - варици, флебити и др.
Туризъм:
Кюстендил разполага с добре уредена курортна база, много хотели, заведенията за хранене и нощните клубове. Градът е свързан с пътищата от републиканската шосейна и железопътна мрежа.
Сред забележителностите особен интерес представлява Художествената галерия ‛Владимир Димитров - Майстора“, градският исторически музей от 1897 г., къщата на Ильо войвода, Енфиеджиевата къща. Архитектурна забележителност от антично време е Асклепионът на Пауталия, построен през 2 – 3 век. Това е римска водолечебница и храм на бога на медицината Асклепий. Разкрити са големи помещения с отоплителна система, водопроводни канали, архитектурни фрагменти и др. Намира се в основите на сегашната Чифте баня и джамията ‛Ахмед бей“. Други забележителности на града са: църквите - ‛Св. Георги“ (XII-XIII век), ‛Св. Богородица“ (1816 г.) и ‛Св. Димитър“ (1866 г.), Пирковата кула (XVI-XVII век), стената на хана Девехани (1606 г.), Лекарската къща, Прокопиевата къща, Старото училище от 1849 г.
В най-ниските склонове на планина Осогово се намира парк Хисарлъка, който предлага условия за отдих и туризъм сред прекрасна природа, крепостни останки, хотели заведения и беседки. Самият град е вход към красивата и запленяваща Осоговска планина. По склоновете на планина Осогово е местността Три буки, където има ски писта, дълга 1000 м и оборудвана с лифт.
На 13 км югоизточно от Кюстендил се намира уникално архитектурно постижение за времето си в село Невестино - „Невестин мост“ построен през 15 век. На 39 км северно от Кюстендил се намира река Струма, създала живописния Земенски пролом. Реката е образувала причудливи скални образувания, меандри и водопади, най – високият от които е Полско скакавишкият водопад, висок 50 м.
www.doctorbg.com |
